1. Защо избрахте да преподавате точно в това училище? Какви са очакванията ви за работата в него?
Беше взаимен избор. Вярвах, а и сега съм убедена, че работата в ПГКПИ е предизвикателство, разбира се – в положителен аспект.
2. Какви позитивни качества виждате в учениците в това училище и какви препоръки бихте им дали?
– Положителните качества са много. Смятам ,че сте много будни и живи деца, че имате изключителен потенциал, стига да знаете как да го насочите в правилната посока. Също така умеете да мислите извън рамката. Като препоръка бих казала, че ако се научите да спазвате срокове и да подреждате правилно времето си, ще бъдете още по-успешни и добри.
3. Какъв е смисълът на работата на учителя и с какво различава добирят учител?
– За мен най- важното е учителят да успее да запали тази “искра“ в учениците, да ви накараме поне малко да заобичате определени области на знанието, а не преподаването да бъде просто един сух материал, през който трябва да се премине и да се отчитат някакви резултати. Що се отнася до разликата между добрия учител и “обикновения” учител, вярвам, че добрият преподавател е този, който влага усилия и прави всичко възможно да заинтригува дори и тези, които много категорично се противопоставят на процеса на обучение. Ако дори и на един такъв човек, нещо от процеса на преподаване му хареса, мисля, че вече имаме успешен преподавател.
4. Като нови в учителската професия, отговарят ли предишните ви представи за работата с това, което всъщност се случва?
-Всъщност , очакванията ми са надминати. Аз имах по- скептични представи за преподаването в училище. В процеса на израстването и следването си, смятах ,че върхът на преподавателската кариера е в академичните среди, в университета и по- скоро неглежирах процеса на обучение в училище, но от както започнах да работя в ПГКПИ, смятам, че е по- интересно и много по- значимо. С учениците е много по-вълнуващо.
5. Какво мислите за онлайн обучението и изпитвате ли трудности с преподаването по този начин?
– В началото изпитвах известни страхове за това как ще се случва онлайн обучението, защото буквално в рамките на няколко часа трябваше да свикнем с този начин на обучение. Сега подготовката за часа ми отнема много повече време, тъй като не мога да говоря през цялото време, твърде досадно е и осъзнавам, че никой няма да ме слуша. Все пак това е цял астрономически час. Затова се опитвам да намирам различни ресурси, с които да разнообразя часа.
7. Оставали Ви повече свободно време, откакто преподавате онлайн?
Честно казано, не. Преди мислех, че чисто физически, човек губи повече време, например за пътуване. И макар в училище да имах много повече часове – по 4-5 часа , денят ми беше много по-динамичен. Сега реално имам само един астрономически час онлайн, но за да се подготвя за него отделям поне 2-3 часа, за да мога уплътня този час и то по разнообразен начин, както и да ви подготвя домашна работа и след това да я проверя.
8. Какъв мислите, че е най- важният урок, на който трябва да научите вашите ученици?
Уроци много. От литературата най- важният урок е човечността, желанието за развитие, защото в книгите на класиците, които преподавам, е отразен стремежът на отделната човешка личност да върви към едно по-светло бъдеще, в което няма неравенство между хората, няма войни, няма социално напрежение.
9. Какво мислите за връзката „Ученик- учител “и „Ученик – ученик“?
Мисля, че е важно да има връзка между учители и ученици, защото иначе е твърде безлично, не може учителят да има някаква абсолютна преграда пред себе си и да не допуска учениците до себе си. От друга страна, трябва да спазва известна дистанция, защото тук идва и обратният момент, че, ако ги допуснеш твърде близко до себе си, в един момент те ще спрат да те приемат като авторитет, човек, от който се очаква да научат нещо. Между учителя и ученика има една тънка граница, която не трябва да се преминава. В същото време трябва да показваме на учениците, че и ние сме хора. И сме там, за да споделяме знанието си с тях. Що се отнася за връзките между самите ученици, няма как да я няма. Вие сте по много часове на ден заедно и би било прекрасно, ако се поддържат положителни взаимоотношения. В крайна сметка, училището учи и на това как човек да се държи в обществото, а училището е един умален образец на обществото. Ако ние умеем да сме дипломатични във връзките си един с друг, ако умеем да избягваме конфликтни ситуации, то със сигурност ще умеем да бъдем такива и в живота след като напуснем училище. Затова е хубаво, да се стремите към поддържане на една приятелска атмосфера.
10. Мислите ли, че в това училище биха се създали приятелства за цял живот?
Убедена съм, че ще има такива приятелства. Вие сега сте девети клас, пред вас има още три години, в които със сигурност още повече ще се сближите по между си. Сигурно част от вас, може би, след това ще работят и на едни и същи места. Животът е много странно нещо и понякога по невероятен начин хора, които са се разделили за определен период от време, след това се срещат. Най-ценните приятелства са точно от периодите, когато сте ученици или студенти, след това взаимоотношенията са свързани с интересите заради работа или заради деца, но наистина ученическото приятелство е по-специфично, така че съм убедена в това, че ще има приятелства завинаги.
11. Какво обичате да правите в свободното си време и кое е любимото ви място за отдих?
Преди обичах да правя много неща в свободното си време, но от както имам дете, такова понятие като „свободно време“ не съществува за мен. Преди обожавах танците. Осем години съм танцувала народни танци. Обичам да ходя сред природата. Особено в планината. Обожавам да изкачвам стръмни и трудно проходими терени. Въпреки че съм от Бургас и обичам да ходя на плаж, там ми е по-изморително. Планината е мястото, където наистина релаксирам. Другото нещо, което обичам да правя, е да чета за удоволствие.
12. Какво ще е първото нещо, което бихте попитали ваш ученик, ако го засечете някъде след 10 години?
Ще се радвам всички да сте се е реализирали в сферата, в която желаете. Да сте щастливи, лъчезарни хора, които разбират кое е най- важното в живота. Мисля, че и положението, в което се намираме в момента ни убеждава, че най- важното в живота е семейството и хората, които обичаме. Ще се надявам да сте намерили баланса между работата и любимите си хора.