Отстрани технологиите ни изглеждат много лесни и много хора вярват, че с три или шестмесечен курс човек може да стане програмист или да се занимава успешно в сферата на технологиите, но това изобщо не е така, за да си добър в тази професия трябва да имаш добра основа, да познаваш технологии добре и да знаеш точно как да ги използваш. Още повече, аз съм директор на това училище и вярвам, че образованието може да бъде подредено по различен начин и българските деца наистина могат да учат, ако на тях им бъдат предоставени възможности да го правят.
Какви позитивни качества виждате в учениците от това училище и какви препоръки бихте им дали?
Вие сте във възрастта, когато ви е най-трудно, защото тази възраст е свързана със самоопределянето. Трябва да откриете какво точно ви е най-интересно, в какво сте добри и този период е пълен с много колебания. Трудно можете да си отговорите на въпросите – “Какво искам от себе си?”, “Какво искам за живота си?”. Поради тази причина аз търпеливо ви изчаквам, мисля, че съм го доказала безброй пъти. Старая се да ви показвам, че пътя е само в една посока. Когато вие успеете да си настроите вътрешния режим към това да учите всеки ден нещо ново и това ще се случи рано или късно и вие дори няма да разберете, тогава ще усетите тази необходима енергия в себе си. Ще станете много по-фокусирани, по-градивни и по-успяващи. Сега често изпадате в състояния, които ме правят малко тъжна и аз го чета във вашите очи и успявам да го видя във вашите действия, но от друга гледна точка, аз познавам това ви състояние и внимавам да съм максимално толерантна, но и в същото време поощряваща и се старая да ви “енергизирам” да тръгвате напред. Никога, когато ви е било прекалено трудно аз не съм се отказала да ви насочвам да вървите в правилната посока без това да е до крайности. Мисля, че вие сте много творчески настроени и сте много свободолюбиви.
Какъв е смисъла на работата като учител и какво различава добрия учител от останалите?
Това е много обширен въпрос. Някои учители, за някои деца са уникални, а за други не. Учителят е ментор, водач. Той споделя своя опит и знания със следващите поколения. За някои деца личностните качества на даден учител не го правят достатъчно добър за възприемане или близък, а други не го приемат по този начин. Аз винаги казвам, че човек се учи, както от хората, които харесва, но и от тези, които не харесва. От хората, които харесваме ние взимаме това,което ни харесва, а от хората, които не харесваме разбираме какво не искаме да правим. Възрастните хора имат изграден характер и много трудно биха се променили, докато при децата характера е доста по-гъвкав. Да си добър преподавател не ознава всички да те харесват, да си добър преподавател означава да можеш да създадеш ритъм у хората, които учиш и да ги научиш как да учат, а не да им даваш всичко наготово, да ги научиш също как да си управляват времето, как да бъдат толерантни и как да общуват в група. Знанието е динамична материя и се развива непрекъснато.
Как са се променили според вас учениците през времето?
Дори, когато аз бях на вашата възраст, “възрастните” повтаряха, че от нас няма да излезе нищо и, че не учим достатъчно. Още тогава мислех, че това е несправедливо. Не мисля, че децата от съвремието са доста по-различни от деца от преди. Възможностите за учене и успех са абсолютно същите, както от предните години. Единственото, което различава днешните деца от тези от преди е това, че децата сега са по-споделящи, по-открити и по-непритеснителни. Предните години си имаха своите обществени норми и не можеше да споделиш свободно това, което мислиш.
Какво мислите за онлайн обучението и изпитвате ли трудности с преподаването по този начин?
Всички се оплакват от онлайн обучението, но аз харесвам това, което се случи, защото аз като директор мисля за това, което децата всъщност ще научат от ситуацията. Професиите, които учите са свързани точно с този режим на работа. Вие изпълнявате своята практика просто доста по-рано, отколкото трябваше. Мисля, че благодарение на тази ситуация вие натрупвате умения, които ще ви бъдат изключително необходими. Аз се старая освен редовния ви режим вие да можете да участвате и в допълнителни форми на обучение, които са ви интересни и всъщност мисля, че ми се получава добре. Моите наблюдения до тук са, че на децата, които не им се учи продължават да се скатават и в тази форма на обучение и все пак нашата посещаемост на онлайн часовете е изключотелно висока, за което съм ви много благодарна, защото това е вашето отношение към вас самите.
Онлайн обучението ли предпочитате или обучението в класните стаи? Какви са плюсовете и минусите на двата вида обучение?
Комбинацията от двете неща би била прекрасна. Да си представим, че някой не успее да дойде на училище, то тогава този ученик ще може да присъства в часовете разстояние и да не изпуска учебен материал. От друга гледна точка училището винаги е било едно доста шумно място, където хората могат да се срещат свободно, да говорят, да изпълняват физическа дейност, бъдат близо един до друг, което е прекасно, но пък понякога човек има нужда да работи уединено.
Остава ли ви повече свободно време откакто преподавате онлайн?
В никакъв случай не е по-лесно. Трудно ми е да се фокусирам върху организацията. Липсва ми да тръгна по коридора, да вляза в няколко класни стаи, да ви видя и просто да ви кажа няколко неща вместо да ви пиша имейли. Самото училище не е училище без ученици, Сега изглежда като самотна сграда и със сигурност ми липсвате.
Какъв мислите, че е най-важния урок, на който трябва да научите вашите ученици?
Да бъдат себе си! Да могат да се изразяват, да могат да осъзнават това, което преживяват, да могат да изградят емоционална интелигентност и да общуват с останалите. Да могат да изпитват щастие, а когато са нещастни да могат да си обясняват защо това е така, да са борбени и никога да не се отказват да вървят напред. Просто да бъдат себе си такива, каквито са!
Какво мислите за връзката “ученик – учител” и за връзката между учениците?
Вярвам много в уважението. Това е ключа към добрите взаимоотношения. Мисля, че е правилно да има етични рамки, които трябва да се спазват, защото по природи има хора, които са по-меки, отстъпчиви и добронамерени и такива, които са постоянно търсещи и изискващи нещо повече. Тези рамки в училище биха могонали на децата в бъдеше да могат да общуват с много и различни хора. Вашите учители винаги ви показват какво трябва да бъде вашето отношение и как трябва да реагирате на нещата. Понякога ви е трудно и аз ви разбирам, защото в началните класове учителите са много по-близки, докато нещата в гимназията са по-професионални и мисля, че вие в края на другата учебна година вече ще сте усвоили този маниер на поведение.
Мислите ли, че в това училище биха се създали приятелства за цял живот?
Приятелството е нещо, което се видоизменя, понякога приятелствата от гимназията ни остават за цял живот, а друг път, когато отидем на нови места като университет или ново работно място ние откриваме нови хора, които ни стават близки приятели за момента. Дали вие ще останете приятели за цял живот не мога да ви кажа, но със сигурност ще имате толкова много зашеметяващи спомени, които дори и след години, ако се срещнете ще си спомняте.
Какво обичате да правите в свободното си време и кое е любимото Ви място за отдих?
Много обичам да бъда сред природата. Обичам да гледам природни картини, да рисувам, както дигитално, така и с бои. Обичам да чета и имам събрани от ученическите си години почти всички книги от поредицата “Галактика” и тайно се надявам да ми остава повече свободно време.
Какво ще е първото нещо, което бихте попитали някой ваш ученик, ако го засечете някъде след 10 години?
Аз вече имам такива ученици и понякога забравям имена, но винаги помня физиономии, какво е знаел по моя предмет и в какво е бил добър. Това, което винаги ги питам е как са, какво са завършили и харесват ли работата си. Това са трите въпроса, които задавам винаги.