Защо избрахте да преподавате точно в това училище и какви са очакванията Ви от работата в него?  

Основно заради моята специалност и иновативните методи в тази гимназия. Аз се занимавам с компютри, а гимназията по компютърно програмиране и иновации е насочена точно в тази сфера, децата, които са кандидатствали в нея също, което ми дава доста добра среда да преподавам моите знания и в същото време да се развивам в тези специалности.  

Какви позитивни качества виждате в учениците от това училище и какви препоръки бихте им дали?  

Учениците се опитват и имат желание да научат нещо ново от специалността, която са записали. Колкото и лесни да ни изглеждат компютърните науки, това изобщо не е така, дори мисля, че са супер трудна материя. Съвета, който искам да дам на моите ученици е никога да не се отказват, колкото и трудно да е.  

Какъв мислите, че е смисъла на работата като учител и какво различава добрия учител от останалите?  

Работата на учителя е да насочи ученика към знанията, защото учителят не е длъжен да научи ученика на всичко. Той сам трябва да има желание да учи. Добрият учител е този, който има добра връзка „ ученик-учител“, този, който умее да разбира учениците и да им влиза в положението. Тогава учителя се оценя като човек. Разликата между добрия учител и този, който просто преподава е, че добрия учител винаги търси доброто в учениците, има нужда от добра комуникация с тях и да е по-близък до тях. Естествено, че когато има по-добра комуникация с учениците те имат по-добро отношение към съответния учител и към предмета му и така материала ще се научи много по-добре и дори ще е интересно на учениците. Те уважават учителя и учителя уважава учениците и това е прекрасно, защото така трябва да се случва във всеки един час, когато има уважение от и двете страни всичко е перфектно.  

Какво мислите за връзката „ученик-учител“ за връзката между учениците?  

Връзката между ученик и учител е много важна. Учениците често се изолират от учителите и е хубаво да знаят, че и ние сме хора и едва ли не, не сме безсмъртни, и когато един учител ти покаже , че може да ти е близък в училище и училищната среда, тогава учениците се чувстват на място, приятно им е и не се чувстват некомфортно или стресиращо. Връзката между учениците отново е много важна. Да не е хубаво и това е много гадно за учителите, когато се преписва, но всъщност така човек може да разбере горе-долу събеседника му що за приятел е. Дали е готов да рискува и той да получи двойка за да помогне на теб. Така в училище човек често може да разбере кой наистина му е приятел и кой просто иска да се възползва от него. Ако връзката между учениците е добра няма да има спречквания и клюки. Сега наблюдавам някаква тенденция между ученици да клюкарят като, буквално мога да използвам израза, “бабите пред блока”, това изобщо не е добре и не трябва да се получават такива неща. 

Като нов в учителската професия, отговарят ли предишните Ви представи за работата? 

Не! Предишните ми представи за работата бяха доста по-различни поради простата причина, че и аз бях ученик и не виждах какво точно се случва зад учителската професия. Аз си мислех, че учителят просто влиза в класната стая, изпява си урока или пуска някакво изпитване, пише някакви оценки и всичко се приключва. Мислех си, че реално нищо не прави. В момента, в който аз застанах зад учителската професия представата ми се промени много, защото всъщност зад всичко това седи много отделено време за набиране на информация, подготвяне на материала и обсъждане на учебния процес. Обсъждането е доста сложно, защото трябва да се обсъди какво ще се преподава, защо ще се преподава точно това и естествено по какъв начин ще се преподаде. Също ние, учителите доста често се събираме за да обсъждаме дали на учениците им харесва материала, който в момента се преподава, и ако не им харесва как да намерим някакъв начин по, който да ги улесним. Друга трудност е подготовката за домашни, защото реално трябва да създадеш от нищо нещо. Когато един учител пуска контролна, трябва да се съобрази дали учениците са разбрали материала, а ако не са как да оправим проблема. Когато преподаваш, влагаш много енергия, и ако нямаш тази енергия се превръщаш в поредния учител, който влиза в стаята със сдухано настроение, на който не му се говори, няма търпение да мине часа и да премине към следващия, а не трябва да е така. Мога да похваля колегите от нашето училище, че се справят доста добре и дори аз се уча от тях, защото все пак съм нов. 

Какво мислите за онлайн обучението и изпитвате ли трудности с преподаването по този начин? 

Аз лично не изпитвам трудности, защото работя в такива среди, но за някои колеги това може да породи трудности и проблеми. Това е напълно нормално. На мен много ми харесва това, за да може останалите учители да навлязат малко в тази онлайн среда. На някои от тях познанията за компютрите са доста ниски и не знаят как точно се случват нещата, а сега тази ситуация им дава възможност да се запознаят добре, защото просто нямат друг избор. 

Онлайн обучението ли предпочитате или обучението в класните стаи? Какви са плюсовете и минусите на двата вида обучение? 

Предпочитам обучението в класната стая, защото можеш да усетиш излъчването на самия учител. Средата на ученика е много по-различна в класната стая. Там енергията и обстановката е много по-различна, докато при онлайн обучението  няма нищо по-различно от това ученика да седне пред компютъра и в повечето случаи учениците правят всичко друго, но не и да слушат урока. Нещо много важно е, че когато някой иска да попита нещо не е трудно, но когато учителя се опита да обясни или да отговори на въпроса става много по-сложно, отколкото, ако го обясни на живо. 

Остава ли ви повече свободно време откакто преподавате онлайн? 

Честно казано ми остава доста свободно време откакто преподавам онлайн, защото мога да си върша работата, където и да съм, трябва ми просто един лаптоп и материалите ми, които разбира се са виртуални. Този вид преподаване е улеснен за сметка на качеството. 

Какъв мислите, че е най-важния урок, на който трябва да научите вашите ученици? 

Да бъдат адаптивни. Трябва да могат да се адаптират според дадената ситуация, каквото и да се случи, и каквото и да им кажат. Сегашната ситуация е доста добър пример. Както по-рано казах, сега някои учителите трябва просто да се адаптират към онлайн обучението. Винаги, когато умееш да се адаптираш научаваш нещо ново и печелиш. Това е най-важният урок според мен. 

Мислите ли, че в това училище биха се създали приятелства за цял живот? 

Да, възможно е! В повечето случаи се случва точно така и хората остават доста близки приятели и след училище. Важна роля за това играят общите им виждания и цели. 

Какво обичате да правите в свободното си време и кое е любимото Ви място за отдих? 

Обичам да си почивам, да излизам с приятели, да се виждаме за по питие така да се каже, (смее се) и естествено да се виждам с любимите ми хора. Доста е сложно да обясня кое е любимото ми място, но мога да кажа, че се намира до морето. Всъщност това, което прави това място любимо е, че само аз си го знам и е доста закътано. 

Какво ще е първото нещо, което бихте попитали ваш ученик, ако го засечете някъде след 10 години? 

Какво се случва с него, какво работи, как върви кариерата му, какво се случва в личен план. Просто бих го попитал нещо позитивно за да мога и аз да се успокоя, че е успял да подреди живота си, а няма нищо по-хубаво за един учител да чуе от ученика си, че дори го е надминал.  Все още не мога да кажа как точно бих се чувствал, но със сигурност ще е супер готино!